PISA 2012: България е в дъното на класацията по математика

04.12.2013 17:50

PISA 2012: България е в дъното на класацията по математика (допълнена)

Близо 44% от учениците се справят единствено с елементарни изчисления и не могат да приложат теоретичните знания на практика

Социално-икономическите фактори влияят силно на учениците

PISA потвърждава и тревожния извод, че резултатите на българските ученици в училище силно се влияят от семейната среда и икономическия им статус. Колкото по-висок е образователният и професионалният статус на родителите, толкова по-високи са резултатите на учениците по математика, четивна грамотност и природни науки. Разликата между учениците от висок и нисък социално-икономически статус е 117 точки (това се равнява на близо 3 години обучение).

Голяма остава дупката и между профилираните и професионалните гимназии (виж графиката). Както на матурите, и на теста PISA учениците от профилираните (в тях влизат езиковите и математическите например) са се представили много по-добре отколкото тези от професионалните (бившите техникуми) и непрофилираните. "Това е система, която силно диференцира, дори дискриминира учениците", коментира Светла Петрова.

На въпрос какви мерки предвижда Министерството на образованието и науката срещу тези негативни тенденции, зам.-министърът Атанаска Тенева посочи на пресконференцията целодневната организация на учебния процес, квалификацията на учителите и планираните промени в учебните програми. По думите й те поставят акцент върху резултатите, които всеки ученик трябва да постигне. Обсъжда се и ново разпределение на часовете по различните предмети, но засега се превижда единствено учвеличаване на часовете по профил в 11 и 12 клас. Сред добрите намерения на министерството са и програми за развитието на педагогическите кадри и за справяне с проблема с грамотността. Според Тенева допълнителните средства от бюджет 2014 за транспорт за ученици и учители ще помогнат за равния достъп до по-добро образование.

"Въпросът е в това какво се учи и какво се прави в клас", обобщи Светла Петрова. Според нея много по-важно от броя часове по предметите е какво съдържание се преподава, по какви методи, доколко активни са учениците, прави ли се връзка с реалността и обръща ли се индивидуално внимание на учениците с непривилигерован статус.

 

Източник: в-к КАПИТАЛ